избелил

Речник на българския език

1. избелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелил е производна форма на избеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избелил — мин. деят. св. прич. м. р.

избелил е производна форма на избеля (мин. деят. св. прич. м. р.).