избелил
1.
избелил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избелил
е производна форма
на избеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
избелил —
мин. деят. св. прич. м. р.
избелил
е производна форма
на избеля (мин. деят. св. прич. м. р.).