избелеело

Речник на българския език

1. избелеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избелеело е производна форма на избелея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избелеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избелеело е производна форма на избелея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).