избедняло

Речник на българския език

1. избедняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избедняло е производна форма на избеднея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избедняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

избедняло е производна форма на избеднея (мин. деят. св. прич. ср. р.).