избарабанил

Речник на българския език

1. избарабанил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избарабанил е производна форма на избарабаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избарабанил — мин. деят. св. прич. м. р.

избарабанил е производна форма на избарабаня (мин. деят. св. прич. м. р.).