избанял

Речник на българския език

1. избанял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избанял е производна форма на избаням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избанял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избанял е производна форма на избаням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избанял — мин. деят. св. прич. м. р.

избанял е производна форма на избаням (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избанял — мин. деят. несв. прич. м. р.

избанял е производна форма на избаням (мин. деят. несв. прич. м. р.).