избагряло

Речник на българския език

1. избагряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избагряло е производна форма на избагрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избагряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избагряло е производна форма на избагрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избагряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

избагряло е производна форма на избагрям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избагряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избагряло е производна форма на избагрям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).