избагрял

Речник на българския език

1. избагрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избагрял е производна форма на избагрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избагрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избагрял е производна форма на избагрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избагрял — мин. деят. св. прич. м. р.

избагрял е производна форма на избагрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избагрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

избагрял е производна форма на избагрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).