избавило

Речник на българския език

1. избавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избавило е производна форма на избавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

избавило е производна форма на избавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).