идиотизирал съм

Речник на българския език

1. идиотизирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

идиотизирал съм е производна форма на идиотизирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. идиотизирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

идиотизирал съм е производна форма на идиотизирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. идиотизирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

идиотизирал съм е производна форма на идиотизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).