идиотизирал е

Речник на българския език

1. идиотизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

идиотизирал е е производна форма на идиотизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. идиотизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

идиотизирал е е производна форма на идиотизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. идиотизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

идиотизирал е е производна форма на идиотизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).