идиотизирал

Речник на българския език

1. идиотизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

идиотизирал е производна форма на идиотизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. идиотизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

идиотизирал е производна форма на идиотизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. идиотизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

идиотизирал е производна форма на идиотизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. идиотизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

идиотизирал е производна форма на идиотизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).