игнорирало

Речник на българския език

1. игнорирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

игнорирало е производна форма на игнорирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. игнорирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

игнорирало е производна форма на игнорирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. игнорирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

игнорирало е производна форма на игнорирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. игнорирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

игнорирало е производна форма на игнорирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).