игнорирал

Речник на българския език

1. игнорирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

игнорирал е производна форма на игнорирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. игнорирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

игнорирал е производна форма на игнорирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. игнорирал — мин. деят. св. прич. м. р.

игнорирал е производна форма на игнорирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. игнорирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

игнорирал е производна форма на игнорирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).