зяпенило

Речник на българския език

1. зяпенило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зяпенило е производна форма на зяпеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зяпенило — мин. деят. св. прич. ср. р.

зяпенило е производна форма на зяпеня (мин. деят. св. прич. ср. р.).