зяпенила

Речник на българския език

1. зяпенила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зяпенила е производна форма на зяпеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. зяпенила — мин. деят. св. прич. ж. р.

зяпенила е производна форма на зяпеня (мин. деят. св. прич. ж. р.).