зяпенил

Речник на българския език

1. зяпенил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зяпенил е производна форма на зяпеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зяпенил — мин. деят. св. прич. м. р.

зяпенил е производна форма на зяпеня (мин. деят. св. прич. м. р.).