зяпенел

Речник на българския език

1. зяпенел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зяпенел е производна форма на зяпеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зяпенел — мин. деят. несв. прич. м. р.

зяпенел е производна форма на зяпеня (мин. деят. несв. прич. м. р.).