зяпаха

Речник на българския език

1. зяпаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

зяпаха е производна форма на зяпам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. зяпаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

зяпаха е производна форма на зяпам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).