зяпа

Речник на българския език

1. зяпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

зяпа е производна форма на зяпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. зяпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

зяпа е производна форма на зяпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. зяпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

зяпа е производна форма на зяпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).