зъзнел

Речник на българския език

1. зъзнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зъзнел е производна форма на зъзна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зъзнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

зъзнел е производна форма на зъзна (мин. деят. несв. прич. м. р.).