зубрите

Речник на българския език

1. зубрите — мн. ч. членувано

зубрите е производна форма на зубър (мн. ч. членувано).

2. зубрите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

зубрите е производна форма на зубря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).