зубрил съм

Речник на българския език

1. зубрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зубрил съм е производна форма на зубря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. зубрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зубрил съм е производна форма на зубря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).