зубрил си

Речник на българския език

1. зубрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зубрил си е производна форма на зубря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зубрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зубрил си е производна форма на зубря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).