зубрил е

Речник на българския език

1. зубрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зубрил е е производна форма на зубря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зубрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зубрил е е производна форма на зубря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).