зубкали

Речник на българския език

1. зубкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

зубкали е производна форма на зубкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. зубкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

зубкали е производна форма на зубкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. зубкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

зубкали е производна форма на зубкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. зубкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

зубкали е производна форма на зубкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).