зубкала

Речник на българския език

1. зубкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зубкала е производна форма на зубкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. зубкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зубкала е производна форма на зубкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. зубкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

зубкала е производна форма на зубкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. зубкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

зубкала е производна форма на зубкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).