зубкал

Речник на българския език

1. зубкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зубкал е производна форма на зубкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зубкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зубкал е производна форма на зубкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зубкал — мин. деят. св. прич. м. р.

зубкал е производна форма на зубкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зубкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зубкал е производна форма на зубкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).