зрелия

Речник на българския език

1. зрелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

зрелия е производна форма на зрея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. зрелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

зрелия е производна форма на зра (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).