зовяло

Речник на българския език

1. зовяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зовяло е производна форма на зова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зовяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зовяло е производна форма на зова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).