зовавало

Речник на българския език

1. зовавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зовавало е производна форма на зовавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зовавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зовавало е производна форма на зовавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зовавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зовавало е производна форма на зовавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зовавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зовавало е производна форма на зовавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).