зовавал

Речник на българския език

1. зовавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зовавал е производна форма на зовавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зовавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зовавал е производна форма на зовавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зовавал — мин. деят. св. прич. м. р.

зовавал е производна форма на зовавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зовавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зовавал е производна форма на зовавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).