зобнел

Речник на българския език

1. зобнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зобнел е производна форма на зобна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зобнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

зобнел е производна форма на зобна (мин. деят. несв. прич. м. р.).