зобил си

Речник на българския език

1. зобил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зобил си е производна форма на зобя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зобил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зобил си е производна форма на зобя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).