зобил е

Речник на българския език

1. зобил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зобил е е производна форма на зобя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зобил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зобил е е производна форма на зобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).