злосторствало съм

Речник на българския език

1. злосторствало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

злосторствало съм е производна форма на злосторствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. злосторствало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

злосторствало съм е производна форма на злосторствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. злосторствало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

злосторствало съм е производна форма на злосторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).