злосторствало си

Речник на българския език

1. злосторствало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

злосторствало си е производна форма на злосторствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. злосторствало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

злосторствало си е производна форма на злосторствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. злосторствало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

злосторствало си е производна форма на злосторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).