злосторствала е

Речник на българския език

1. злосторствала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

злосторствала е е производна форма на злосторствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. злосторствала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

злосторствала е е производна форма на злосторствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. злосторствала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

злосторствала е е производна форма на злосторствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).