злосторничило съм

Речник на българския език

1. злосторничило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

злосторничило съм е производна форма на злосторнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. злосторничило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

злосторничило съм е производна форма на злосторнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).