злосторничило си

Речник на българския език

1. злосторничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

злосторничило си е производна форма на злосторнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. злосторничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

злосторничило си е производна форма на злосторнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).