злосторничило е

Речник на българския език

1. злосторничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

злосторничило е е производна форма на злосторнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. злосторничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

злосторничило е е производна форма на злосторнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).