злосторничили

Речник на българския език

1. злосторничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

злосторничили е производна форма на злосторнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. злосторничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

злосторничили е производна форма на злосторнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).