злосторничил

Речник на българския език

1. злосторничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

злосторничил е производна форма на злосторнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. злосторничил — мин. деят. св. прич. м. р.

злосторничил е производна форма на злосторнича (мин. деят. св. прич. м. р.).