злосторничело е

Речник на българския език

1. злосторничело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

злосторничело е е производна форма на злосторнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).