злосторничело

Речник на българския език

1. злосторничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

злосторничело е производна форма на злосторнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. злосторничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

злосторничело е производна форма на злосторнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).