злосторничели

Речник на българския език

1. злосторничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

злосторничели е производна форма на злосторнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. злосторничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

злосторничели е производна форма на злосторнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).