злосторничела

Речник на българския език

1. злосторничела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

злосторничела е производна форма на злосторнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. злосторничела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

злосторничела е производна форма на злосторнича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).