злосторничел

Речник на българския език

1. злосторничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

злосторничел е производна форма на злосторнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. злосторничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

злосторничел е производна форма на злосторнича (мин. деят. несв. прич. м. р.).