злословил си

Речник на българския език

1. злословил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

злословил си е производна форма на злословя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. злословил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

злословил си е производна форма на злословя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).