зложелателствал си

Речник на българския език

1. зложелателствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зложелателствал си е производна форма на зложелателствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зложелателствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зложелателствал си е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. зложелателствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зложелателствал си е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).