зложелателствал е

Речник на българския език

1. зложелателствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зложелателствал е е производна форма на зложелателствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зложелателствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зложелателствал е е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зложелателствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зложелателствал е е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).